100 млн.лв. ще струва задължителното образование за 4-годишните
Въвеждането на задължително предучилищно обучение за 4-годишните деца най-вероятно ще коства към 100 млн.лв. годишно. Това заяви през днешния ден просветният министър Красимир Вълчев на проведена от Омбудсмана Диана Ковачева полемика по тематиката, на която участваха обществения министър Деница Сачева, както над 30 наставнически организации, НПО-та, синдикати, специалисти и други Въпреки изказаните от родители отзиви срещу мярката, която съгласно тях не им дава право на избор, стана ясно, че главният въпрос е не дали, а по какъв начин и по кое време ще се вкара тя.
Намерението на министерството е да вкара наложително предучилищно обучение от образователната 2020/21 година, т.е от 15-ти септември т.г. За задачата би трябвало да бъдат готови промени в учебния закон, каквито за момента няма. Просветният министър и през днешния ден удостовери уговорката си мярката да бъде въведена с отлагателен период от към 2 година за огромните градове. Колко тъкмо ще е той обаче ще вземат решение общините, като особено за София той може да е и над 2 година За столицата стана ясно, че дефицитът тук-там в градините е за 160 деца на 4 години. Общият дефицит обаче е над 6000, като най-остър е той в яслена възраст. За други градове, като Сливен да вземем за пример, също евентуално ще се наложи пролонгация, тъй като и там нямат нужните детски градини.
За 2020 година за въвеждане на мярката ще бъдат дадени към 50 млн.лв. - 15 млн.лв. за материална прехрана на 4-годишните и към 35 млн.лв. ( ½ от 70-те млн.лв., отпуснати от кабинета) за създаване на нови градини. За 2021 година ще са нужни над 100 млн.лв. С 34 млн.лв. да вземем за пример ще се възвръщат таксите за градина на обществено слаби фамилии, уточни министър Вълчев. По думите му става дума за близо 50% от тези деца. Включването на към 7-8 хиляди 4-годишни деца в системата през 2021 година ще коства спомагателни 20 млн.лв. - за финансиране на стандартите за детските градини, 15 млн.лв. - за материална издръжа на децата, а още 35 млн.лв. ще се употребяват за градеж на детски градини. „ През идващите 2 година може да чакаме да бъдат издигнати сред 65 и 80 детски градини. До 2 година ще бъде преодолян общият дефицит тук-там в детските градини в селата и във всички градиве, без София “, разяснява още той.
В момента в градина са обхванати 78% от 4-годишните деца. ¾ от останалите 22% са с майчин език, друг от българския. " Лишаването от обучение за тях е съдбовно, включването в предучилищно обучение за тях е най-силната интеграциона мярка ", разяснява просветният министър Красимир Вълчев. По думите му практиката във всички развити страни демонстрира, че най-голяма социална възращаемост имат ранните предучилищни стратегии, защото сред 3 и 7 година се образуват най-вече мозъни връзки, езикови умения и други компетентности.
„ Да, по този начин е, вършим смяната за тези деца. И аз като субект съм срещу всяко обвързване, само че като жител знам, че в случай че имаме 30% изключени от образованието, няма да живеем в хармонично общество “, съобщи министърът. По думите му от визитите си в детски градини с деца от ромски генезис той се е убедил, че детските градини са най-важните институции в тези райони, защото там децата се учат да се хранят, да си мият зъбите, да учат, и да бъдат български жители. „ С 1000 думи речеви апатрат, и то единствено на майчиния им език, не може да си пълностоен жител. Кое е по-важно - индивдуалния избор на 3-4 хиляди родители или груповия интерс да ги интегрираме? ", попита той.
Намерението на министерството е да вкара наложително предучилищно обучение от образователната 2020/21 година, т.е от 15-ти септември т.г. За задачата би трябвало да бъдат готови промени в учебния закон, каквито за момента няма. Просветният министър и през днешния ден удостовери уговорката си мярката да бъде въведена с отлагателен период от към 2 година за огромните градове. Колко тъкмо ще е той обаче ще вземат решение общините, като особено за София той може да е и над 2 година За столицата стана ясно, че дефицитът тук-там в градините е за 160 деца на 4 години. Общият дефицит обаче е над 6000, като най-остър е той в яслена възраст. За други градове, като Сливен да вземем за пример, също евентуално ще се наложи пролонгация, тъй като и там нямат нужните детски градини.
За 2020 година за въвеждане на мярката ще бъдат дадени към 50 млн.лв. - 15 млн.лв. за материална прехрана на 4-годишните и към 35 млн.лв. ( ½ от 70-те млн.лв., отпуснати от кабинета) за създаване на нови градини. За 2021 година ще са нужни над 100 млн.лв. С 34 млн.лв. да вземем за пример ще се възвръщат таксите за градина на обществено слаби фамилии, уточни министър Вълчев. По думите му става дума за близо 50% от тези деца. Включването на към 7-8 хиляди 4-годишни деца в системата през 2021 година ще коства спомагателни 20 млн.лв. - за финансиране на стандартите за детските градини, 15 млн.лв. - за материална издръжа на децата, а още 35 млн.лв. ще се употребяват за градеж на детски градини. „ През идващите 2 година може да чакаме да бъдат издигнати сред 65 и 80 детски градини. До 2 година ще бъде преодолян общият дефицит тук-там в детските градини в селата и във всички градиве, без София “, разяснява още той.
В момента в градина са обхванати 78% от 4-годишните деца. ¾ от останалите 22% са с майчин език, друг от българския. " Лишаването от обучение за тях е съдбовно, включването в предучилищно обучение за тях е най-силната интеграциона мярка ", разяснява просветният министър Красимир Вълчев. По думите му практиката във всички развити страни демонстрира, че най-голяма социална възращаемост имат ранните предучилищни стратегии, защото сред 3 и 7 година се образуват най-вече мозъни връзки, езикови умения и други компетентности.
„ Да, по този начин е, вършим смяната за тези деца. И аз като субект съм срещу всяко обвързване, само че като жител знам, че в случай че имаме 30% изключени от образованието, няма да живеем в хармонично общество “, съобщи министърът. По думите му от визитите си в детски градини с деца от ромски генезис той се е убедил, че детските градини са най-важните институции в тези райони, защото там децата се учат да се хранят, да си мият зъбите, да учат, и да бъдат български жители. „ С 1000 думи речеви апатрат, и то единствено на майчиния им език, не може да си пълностоен жител. Кое е по-важно - индивдуалния избор на 3-4 хиляди родители или груповия интерс да ги интегрираме? ", попита той.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ